По време на изпълнението на проекта при много ученици възникват специфични трудности и преодоляването им е една от водещите педагогически цели при метода на проектите. В основата на проектирането е заложено извличане на нова информация, но този процес се осъществява в неопределена сфера, и той трябва да бъде организиран, моделиран, затова на учениците им е трудно:

· да набелязват водещи и текущи (междинни) цели и задачи;

· да търсят пътища за тяхното решаване, избирайки най-оптималния при дадена алтернатива;

· да предвиждат последиците от избора;

· да действат самостоятелно (без подсказване);

· да сравняват полученото с желаното;

· да оценяват обективно процеса (самата дейност) и резултата на проектирането.

При изпълнението на проекта ролята на учителя се променя качествено. На всички етапи учителят изпълнява ролята на консултант и помощник и основният акцент в обучението се прави не върху съдържанието на ученето, а върху процеса на прилагане на придобитите знания. (22, А. Недкова, 2007)

1.2.4 Ролята на учениците при изпълнение на проекта

Ролята на учениците в обучението също се променя: те се явяват активни участници на процеса. Дейността в работни групи им помага да се научат да работят в „екип”. При това се формира такова конструктивно критично мислене, на каквото е трудно да се научат при обичайната „урочна" форма на обучение. Учениците придобиват собствен поглед върху информацията, и тук вече не действа оценъчната формула „това е вярно, а това не е вярно”. Учениците са свободни в избора на начини и видове на дейност за постигане на поставената цел, никой не им казва как и какво е необходимо да правят.

Дори несполучливо направеният проект също има голямо положително педагогическо значение. На етапа за самоанализиране

(5 етап), а след това на защита (6етап) учителят и учениците най-подробно анализират логиката, избрана от проектантите, причините за неуспехите, последиците от дейността и т.н. Осмислянето на грешките създава мотивация за повторна дейност, формира личен интерес към нови знания, тъй като точно несполучливо подбраната информация е създала ситуация за „несполуката”. Подобна рефлексия позволява да се формира адекватната оценка (самооценка) за околния свят и за себе си в този свят.

1.2.5 Оценяване на готовия проект

Както отбелязва Андреев в последните етапи на проектирането и ученикът, и учителят анализират и оценяват резултатите от дейността, които често се отъждествяват само с направения проект. В действителност при използването на метода на проектите има поне два резултата. Първият (скрит) е педагогическият ефект от привличането на учениците в „получаване на знания” и логичното им приложение: формирането на личностни качества, мотивация, рефлексия и самооценка, умение да се направи избор и да се осмислят както последиците от този избор, така и резултатите на собствената дейност. Тъкмо тази резултативна съставна част често остава извън вниманието на учителя, и за оценяване се представя единствено самият проект. Затова Андреев препоръчва начинаещият ръководител на проекти да записва кратки резюмета върху резултатите от наблюденията си на учениците, което ще му позволи да бъде по-обективен по време на самата защита.

Втората съставна част при оценяването на резултата е самият проект. При това се оценяван не обемът на усвоената информация (изученото), а прилагането и в работата, (как е приложена) постигането на поставената цел.

Ако един ученик получи двойка, той не може да повтори проектирането, няма време, но е недопустимо този пропуск да се остави. Крайният проект може и трябва да бъде допуснат за преработване, доработване, или да бъде заменен от диференцирана оценка. Във всеки случай е необходимо заедно с ученика да се обсъди подробно какво е станало, кой и къде е направил грешка. Дали ученикът не е разбрал нещо, или учителят не е могъл да обясни?

Подобни последици могат да бъдат избегнати, ако в процеса на проектирането се провеждат семинари по проблемите, „открити” консултации, използват се други интерактивни видове обучение, учебната дейност се насити с елементи на самостоятелно опознаване и получаване на информация. (2, М.Андреев, 1986)

1.3 Телекомуникационен проект и използването му в учебния процес

Телекомуникационните мрежи, които позволяват на учениците и учителите от различни страни да общуват помежду си, се появяват в началото на 80-те години. Тогава телекомуникациите се използват единствено като удобен и оперативен начин на контакт, тъй като цялата мрежова работа се ограничава с размяна на писма между учениците. Но, както показва световната практика и многобройните експерименти, за разлика от обикновената размяна на писма, специално организираната и целенасочена съвместна работа между учениците в мрежата може да даде по-високи педагогически резултати. Най-ефикасно се оказва организирането на съвместни проекти въз основа на сътрудничеството между ученици от различни училища, градове и държави. Телекомуникационният проект става основна форма за организиране на учебната дейност на учениците в мрежата.

1.3.1 Обща характеристика на телекомуникационния проект

Учебният телекомуникационен проект е съвместно учебно-познавателна, творческа или игрова дейност на учениците-партньори, организирана въз основа на компютърна телекомуникация, която има обща цел, съгласувани методи, начини на работа и е насочена към постигане на общия резултат в работата. (3, Н. Атанасова, 2008)

Спецификата на телекомуникационните проекти се състои преди всичко във факта, че те винаги са междупредметни. Решаването на проблема, заложен във всеки един проект, винаги изисква прилагане на интегрирани знания. Но в телекомуникационния проект, особено в международния, обикновено се изисква по-задълбочено интегриране на знанията, което предполага познаване не само на самия предмет на изследвания проблем, но и на националната култура на партньора, и особено на неговото. светоусещане.

Тематиката и съдържанието на телекомуникационните проекти трябва да бъдат такива, че изпълнението им по съвсем естествен начин да изисква прилагането на свойствата на компютърната телекомуникация. С други думи, далеч не всички предмети, колкото и да са те интересни и значими в практическо отношение, могат да съответстват на характера на телекомуникационните проекти. Как да определим кои проекти могат да бъдат осъществени с използването на телекомуникации?

Телекомуникационните проекти са целесъобразни от педагогическа гледна точка тогава, когато при изпълняването им:

- се предвиждат многобройни, системни, еднократни или продължителни наблюдения върху едно или друго природно, физическо, социално или друго явление, изискващи събиране на данни в различни региони с цел решаване на поставения проблем;

- се предвижда сравнително изучаване, изследване на едно или друго явление, факт, събитие, които са станали или имат място в различни местности, с цел разкриване на определена тенденция или вземане на решение, разработване на предложения;

- се предвижда сравнително изучаване на ефективността при използване на един и същ или различни (алтернативни) начини за решаване на един проблем, една задача за намиране на най-ефикасното и приемливо за всички ситуации решение, т.е. за получаване на данни за обективно ефикасен възможен начин за решаването на проблема;

- се предлага съвместно творческо създаване, разработване на някаква задача, било то чисто практическа работа, (отглеждане на растение от нов сорт в различни климатични зони) или творческа работа (издаване на списание, вестник, пиеса, книга, музикално произведение, предложения за усъвършенстване на учебния курс, спортни, културни съвместни мероприятия, народни празници и т.н.);

- се предлага да се проведат съвместни занимателни, приключенски компютърни игри и състезания.

Организацията на телекомуникационните проекти изисква специална и доста сериозна подготовка, както от страна на учителите, така и от страна на учениците.

От учителя се иска:

- умение да открие и да избере най-интересните и най-значимите от практическа гледна точка теми за проектите;

- умение да организира самостоятелната изследователска работа на учениците;